За параклиса “Свети Мина” в Чепеларе с любов

Параклисът „Свети Мина” е много специално място за мен. Винаги когато съм в Чепеларе го посещавам. Не си спомням първия път, когато съм била там, вероятно още  като дете баба ми ме е водила  на разходка до Свети Мина. Откакто се помня чувствам това място като „мое”.

Моята баба Елена  беше много специален и уникален човек. Спомням си  за начина, по който ни е възпитавала и запалила за вярата, ненатрапчиво, без излишни обяснения, с личен пример и с много любов. В нея имаше една изключителна природна мъдрост и усещане за човека, за доброто и справедливостта. Такава беше тя, дано  някой ден заприличам поне малко на нея.

След това лирично отклонение за връзката ми с Чепеларе се връщам към „моя” параклис.

 Преди пет години ми се случиха много неприятни здравословни проблеми и оттогава всяка година ходя на празника на Свети Мина – 11 ноември. Независимо дали е делничен ден, дали съм на работа, след като съм жива на 11-ти ноември аз съм в Чепеларе.Тогава параклисът е отворен, има служба и курбан за здраве. Един от ярките ми спомени  е как отец Станимир разказва за житието на  Свети Мина, за това как той бил военнослужещ, но се оттеглил от армията, за да служи на Бога. Князът на града го подложил на множество нечовешки мъчения, но той не се отрекъл от вярата си. Ние можем да се почерпим от неговата сила и винаги да имаме търпение, надежда и вяра в Бога.

Тази година най-сетне ми се случи да се запозная с човека, на чието място е построен параклисът. За мен това беше изключително емоционален момент, в който разбрах историята за създаването на параклиса. С уговорката, че вероятно има още много интересни неща и хора, свързани със създаването и поддържането на параклиса, ще ви разкажа историята, която подлежи на допълване и обогатяване.

Стефан Згуров разказва....

През 1995 година голям потоп залял Чепеларе, междувременно в Швеция живеела баба Стоянка – жена с чепеларски корен.

Живееш в Швеция –  сърцето в Чепеларе. 

На баба Стоянка й се присънило, че Чепеларе трябва да се защити духовно от южната страна. Започва да търси място за изграждане на параклис. За това разбира Стефан Згуров и семейството решава да дари земята си за тази благородна кауза.

11.11.2020г.

Всяка тухла, всеки пирон, всяка частица от този параклис е построен благодарение на дарители, на цяло Чепеларе.

Тук смятам, че е подходящо да върна „лентата” назад .

През 1995-96 година съм била дете, но пазя усещането за тревожността на възрастните. В началото на т.нар. политически преход, хората оставаха без работа, пълен крах на организацията в обществото, фалират банки, следва хиперинфлацията, при която се стопяват спестяванията на обикновения човек. Народът  изпада в тотална безтегловност между старото, което се руши и новото, което все още е в необозримото бъдеще.

 В такова време започва да се строи параклиса Свети Мина, в период на тотална криза на ценности, строй и борба за физическо оцеляване.

”Една баба си дари цялата пенсия за параклиса!” – спомня си Стефан Згуров.

Друго момче от ромски произход всеки месец отделя сума от инвалидната си пенсия за параклиса. Тук нямам за цел да поместя пълен списък на дарителите, а да покажа как хората, които привидно нямат много, всъщност притежават големи сърца.

Българите притежават невероятната способност във времена на изпитания да се обръщат към духовното,  където да търсят и намират опора и надежда за бъдещето. 

Строежът на параклиса Свети Мина е пример за етническата толерантност в Чепеларе – в градежа са участвали с труд и средства и българи, и българо-мохамедани.

С общи усилия сградата е построена, но това все още е само сграда. За да се превърне в кътче на вярата е необходимо да се изографиса по канона. В Чепеларе пристигат от Костинброд млада двойка иконописци, жената е имала здравословен проблем.

Изписват параклиса без да поискат нито стотинка.

Чепеларци се надпреварват да посрещат и да гощават  иконописците с баници, клинове всякакви родопски благинки.

За още интересни истории последвай Womanlike във  Facebook

 

През 1996 година параклисът Свети Мина е завършен и Чепеларе е защитено и откъм южната му страна. Интересни са думите, с които се честити празника на параклиса всяка година: „Свети Мина всичко да разМИНАва” – има се предвид всичко лошо да се разминава, да не ни достига.

От тази година параклисът има камбана.

Камбаната

Тя има своята човешка история. Дарена е от мъж от София. Неговата съпруга за съжаление почива и той решава да направи камбана в нейна памет.

Някога жената е разпределена да работи в пощата в Чепеларе и от града започва семейният им път. Семейството има три деца, но за съжаление единият от двамата си заминава първи. Едва ли има някакъв  начин човек да запълни огромната бездна, която зейва в душата му, когато загуби половинката си.

Камбаните бият и за радост, и за скръб. Звънът на камбаната е зовът на любовта, на спомена, на връзката между нашия и другия свят, на душите които се свързват чрез чистия звук от Свети Мина до небето и  обратно.

Свети Мина всичко да разминава!

Да бъде!

Гледки по пътя за параклиса Свети Мина

One Comment

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да направя престоя Ви на моя сайт възможно най-приятно и полезно, използвам „бисквитки“. Приемам
Send this to a friend