За мурсалския чай с любов и стил от Ягодина

       Всяко лято се връщаме в Ягодина. Причината е “прозаична” – ожених се на панорамна площадка “Орлово око”  и оттогава възприехме пътуването до там като задължително поне веднъж в годината. Нещо като традиция… не съм чувала някой да се връща в Ритуалната зала по случай годишнината  от сватбата, но ето че нашия “обреден дом” е връх “Свети Илия” – едно място, заредено с много положителна енергия, чувство за свобода и полет. Струва си да го изкачваш отново и отново. Е, чувството за свобода малко противоречи на смисъла на брака, но нали за това са хората- да ги обхващат различни чувства!

Цялата история за сватбата ни предстои да бъде разказана!Скоро!

Кадър от сватбата ни на Орлово око, 24.06.2017г.

Триградското ждрело

Пътуването до Ягодина минава през Буйновското ждрело, но ние се отклонихме към Триградското, където се намира пещерата”Дяволското гърло”. Много пъти сме ходили в този район, но не бяхме влизали вътре в пещерата. Този път решихме да се поправим. 

Естествено не мина без комична ситуация, нареждам се да купувам билети  и подавам с гордост двете книжки “100-те национални туристически обекта”, за да ми сложат печат. Момчето отваря на  съответните страници и възкликва: “Ама вие имате печат!”

Голям срам! Сложила съм печата, който всъщност е за Триградското ждрело и съм забравила. Поглеждам тъпо през прозорчето и изръсвам:

“Ами забравила съм, че съм идвала тук!”

Няма как да забравиш, че си минал през Триградското ждрело!

село Ягодина

Ще се качваме на Орлово око отново пеш. Предложения за офроуд разходка с джип има в изобилие. В никакъв случай не подценявам преживяването, но върхът е по-сладък като го извървиш. 

По пътеката за Орлово око. В далечината - село Ягодина!
Гледката от панорамна площадка "Орлово око"
На върха!
Поглед от връх"Свети Илия"
"Орлово око"

За трети път се качвам до Орлово око, но бях се заблудила, че на върха има чешма. Даже си я представях на много конкретно място. Вода и чешма няма!Да знаете!

Има само безкрайно небе и  спираща дъха гледка към най-красивата планина- Родопите!

Качихме се от една пътека и решихме да слезем по друга. За щастие вече има указателна табела, но аз ( като препатила предната година и преминала един мнооого обиколен път, защото изпуснахме правилния завой) реших да питам все пак, за всеки случай един шофьор на джип за отбивката. Човекът беше много любезен – ” Да, да от тук е – като минете колибата на мечката и сте в Ягодина!”

Не е нужно да казвам, че през цялото време на слизане по една стръмна пътека ми се причуваха стъпки и най- различни звуци, които категорично свързвах с мечки.

Скъпоценната табела!

На следващия ден тръгнахме на разходка из Ягодина. Интересно, че все си знаехме една посока – Къща за гости “Милка” и не сме се отклонявали от нея, затова решихме да се разходим из другата част на Ягодина.

Ягодина
По улиците на Ягодина
Центъра на Ягодина

За мурсалския чай

Докато крояхме планове за други маршрути с изходна точка Ягодина за следващата година, срещнахме една жена, която ни заговори. Предложи ни да си купим мурсалски чай, ние естествено приехме с удоволствие. Здравословните ползи  от чая са многобройни- при дихателни  и бъбречни проблеми, със силно антиоксидантно действие и не на последно място, билката е прочута и като “българската виагра”.

Силно впечатление ми направи, разбира се, че дамата беше с гердан и обеци в тон. Попитах я дали тя е брала чая и получих положителен отговор. След което много наивно от моя страна й казах, че ние никога не сме срещали този вид чай, когато сме обикаляли. Жената (видимо развеселена): “А, той расте много високо в баира!Много трябва да ходиш!” Питам я: “Ти сама ли ходиш?На колко години си?”

“На 87!Сама ходя да  го бера, че кой ми трябва!”

За пореден път се убеждавам, че жените в Родопите са от друг вид – едни  камътни и топли , издръжливи и корави. И не на последно място – важен е стилът. Все пак 87 е само едно число!

Две стилни дами в Ягодина
Мурсалски чай през зимата.Топъл спомен от Ягодина!

3 коментара

  • Нямам думи, скъпа Ели. И аз бих искала да обикалям и да пиша, което сигурно ще е по-зле от твоето писание. Дали ще имам време…

    Reply
  • Ще пием ли ягодински чай?

    Reply

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да направя престоя Ви на моя сайт възможно най-приятно и полезно, използвам „бисквитки“. Приемам
Send this to a friend