Достатъчно сладка без захар

В началото на януари след  края на празничните новогодишни трапези, които неизменно завършваха с десерт, се  вдъхнових от моята приятелка Радост, която ми сподели за интересната книга “Без кариес” от доктор Радосвета Симеонова. Прочетох я  и се впуснах в  предизвикателството: 21 дни без захар. Установих, че мога да се справя.

Да, безспорно имаше изкушения около мен, но волята ми беше по-силна от тях и успях да издържа. Свикнах, гордеех се със себе си.  Здравословните ползи от спирането на захарта са ясни. Има нещо друго, което ме вълнува повече и то е излизането от стереотипите и силата на волята. Задавам си въпроса:”Защо толкова обичам да ям сладко?” и първосигналният отговор е: Защото ми харесва, защото ми е сладко…защото се наслаждавам. Всъщност това е най-прекият път към мимолетно щастие. 

Мога да споделя, че наслаждението от десерта след 21 дни въздържание от захар е в пъти по-голямо, отколкото когато това е част от ежедневието. Другият ефект е, че човек започва да усеща захарта в плодовете  с много по-голям интензитет. След тези 21 дни си направих план, който се ръководеше от рождените дни на близките ми хора, които в този период бяха горе-долу през две седмици. Тоест през  около две седмици се черпех с торти и бонбони до следващия рожден ден.

Идеята за възобновяване на предизвикателството дойде в едно онлайн “кафене” по време на карантината и понеже аз обичам да се събирам предимно и само с креативни хора,  така се роди и тениската  Sweet enough without sugar  по идея на Радост, а изпълнението е на Ивелина от takova.com. Познавате ги от историята за Непримиримата женственост – от махала баба Стана до госпожа Лисичкова. Надявам се скоро трите тениски да се съберат и на офлайн кафе, за да нищят сладостта на живота.

Тениската е  стимул и закачка, защото не може да носиш този надпис и после да ядеш пасти, примерно…Розовият цвят тип “Барби” е толкова сладък, че няма нужда от допълнителна захар:)