Непримиримата женственост – от махала Баба Стана до госпожа Лисичкова

Библиотеката на Великотърновския  университет. Сакрално място с  две пространствени измерения- читалня и място за пушене пред сградата. Тук стените са попили надежди, мечти, копнежи, на това място човек създава едни особени връзки, които остават завинаги.

 Някогашната любов към литературата и граматиката между мен, Ивелина и Радост се превърна в  приятелство, което устоя на времето и разстоянието.  Спомням си как си мечтаехме като „пораснем” и  сме си взели всички изпити, ще отидем на някой плаж и ще  четем книги с коктейли в ръка. Ето че дойде моментът, в който  глобално решихме да  осъществим едно женско пътуване само за нас. Дестинацията – село Орешак в Троянския балкан – едно дълго село, посещавано предимно заради Троянския манастир, където се е криел Левски някога.

Натоварихме куфарите с по няколко чифта обувки за два дни и  пристигнахме в Орешака,  посрещнаха ни много мило с бадемови сладки с пудра захар  в  стилен поднос.

“Не, моля ви, не ни давайте чинийки!Ние можем и без тях да се справим.” 

Приятното есенно настроение се  допълваше от  малки  детайли. 

На прага на женското приключение
Бадемовите сладки за "Добре дошли"
Есенен детайл и "ненужните" чинийки

Настанихме се в апартамента, където ни очакваше камината и интересен интериор. Най-важният декор все пак  е гледката към планината.

Гледката от терасата
Залезът над Орешак

Следобед решихме да се разходим да потърсим магазин. Е, заблудихме се и пообиколихме селото, за да осъзнаем след това, че магазинът е бил съвсем близо до нас, но ако не беше това объркване нямаше да срещнем този огромен портокал – изглеждащ странно на фона на селската идилия, която ни заобикаляше.

Селска идилия, село ОрешаК
Фреш бар ли?А магазинът къде е ?
В очакване на вест...

Следват снимки в градината, с тефтер, без тефтер, с усмивка, без усмивка.

След 45-тия кадър изглеждаме ето така:

Е, изглежда, че  в търсене на идеалната фотография и изпробване на новата камера, 45 кадъра не стигат. О, свещена суета!

Вечерта си запалихме камината, пихме малиново вино и се потопихме в сладки приказки, за да установим, че уж сме различни, а всъщност сме си същите, както пред библиотеката.

Женски огън

Утрото беше повече от прекрасно. Ясно с обещание за слънчево време.

За този  ден планирахме разходка до махала Баба Стана. Историята за създаването на махалата  е много вдъхновяваща и женска. Баба Стана  останала вдовица  с 12 деца и за да предпази челядта си  от потурчване, избягала от Троян до тази местност над село Орешак и заживяла там с голямото си семейство. Постепенно се заселили и други хора, търсещи убежище. Една силна жена, водена от инстинкта за съхранение на рода, дава живот на това място, което днес сякаш е излязло от приказките. Почувствахме се омагьосани и заредени с женската сила  на бунта, непримиримостта и нежността.

Снимката е осъществена с любезното съдействие на един дънер, който послужи за статив

 В центъра на махала Баба Стана има изграден параклис „Света Богородица- Живоносен източник”. Не успях да разбера защо параклисът е наречен по този начин, но безспорно няма по-подходящо име за това кътче вяра в центъра на място, създадено с коравата и любяща ръка на една жена.

Параклисът "Света Богородица - Живоносен източник" в махала Баба Стана

Разходихме се по улиците на Баба Стана и се върнахме в Орешак, за да търсим механа „Кайзера“,  която заслужава отделен  пост.

Малко се пообъркахме в  ориентацията и се оказа, че трябва да вървим около 750 метра в обратната посока, което на фона на това, че бяхме гладни и уморени плюс октомврийската горещина,  не беше много радостен факт, но всяко нещо си има причина, защото ако не бяхме се заблудили, нямаше да видим ето този афиш.

Стана ми забавно, защото бях прекарала  три дни в Хисаря същата седмица и изведнъж Театър без диплома гостува на читалището в село Орешак с постановката „Женитба с препятствия“. Единодушно взехме решение, че ще се влеем в местното културно общество и ще ходим на театър вечерта.

Читалището имаше аромат на едно отминало време, купихме си билети, които след  пет  минути реших, че съм загубила, но в крайна сметка точно в 19ч. се намерихме в очакване на “Женитба с препятствия”. Определено бяхме попаднали на правилното място, защото се оказа, че  една от главните героини е г-жа Лисичкова. Не крия страстта си към този животински вид, а коренът й е пак там пред библиотеката, където някога моите приятелки гальовно ме наричаха  „Умничка- лисичка”.  

„Женитба с препятствия„  е една съвременна история за отношенията между майка и син, „благополучието” на младите през погледа на родителите, които заслепени от желанието за власт и пари забравят най-важното условие за женитбата,  а именно любовта. Едно великолепно представление, наситено много смях и с култовите фрази:

“Човекът е мистерия и не знаеш кога каква мръсотия може да извърши!”

“Ти имаш право, но като размислиш малко ще разбереш, че нямаш право!”

“Лисичкова  е една и се ражда веднъж на няколко века!”

Докато сме били на театър мъжете ни търсили по телефона. Представям си изражението на мъж, който е изпратил съпругата си на селски туризъм в Орешак, да получи съобщение:

“Не мога да говоря, на театър съм!”

Прибрахме се развеселени и културно обогатени.

На следващия ден се разделихме, всяка розова  четка за зъби пое към своя дом, заредена с много смях, слънце  и женска енергия.

9 коментара

  • Все още не знам как успяват да те намерят някои случаи, но благодаря за увлекателния начин, по който ни пренасяш в тях!

    Reply
  • Ели, невероятно красиво приключение! Толкова скрита красота и свързаност някъде там, в дебрите на троянския Балкан! Благодаря от сърце за вълнението!!!

    Reply
    • Благодаря!Изпитваме категорията “Заедност”!

      Reply
  • Скъпа племенничке, очаквам с интерес да събереш таланта си в една книга. Гордея се с теб!

    Reply

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да направя престоя Ви на моя сайт възможно най-приятно и полезно, използвам „бисквитки“. Приемам
Send this to a friend