Домът на писателите в Хисаря

Историята за преобразяването на кафе – градина “Писателите” в Хисаря съм ви разказвала тук. Сега в  Дома на писателите, освен да се насладиш на топли напитки, прясна храна и разкошни десерти, можеш да бъдеш част от литературната история на града като отседнеш в реновираните стаи на Писателите.

Днес вече имаш възможността  да спиш на мястото, където  Дора Габе и Елисавета Багряна са си разменяли пиперливи шегички, докато си почиват. За изкушените от литературата,  любители на фините изтънчени детайли  и уюта на бягството от реалността, ето и петте  стаи, които символично са наречени на произведения от  бележити български писатели.

Открехвам ви вратата първо към стая номер 101, където стои табелата „Мъдрост”  от  Елисавета Багряна, точно там  е и портретът  на поетесата, нарисуван от дете.

По закона на синхроничността една строфа от стихотворението „Мъдрост” на вечната и святата се мъдри в моята книжка за приятели, която получиха гостите на сватбата ми преди цели четири години. Последната страничка от малката книжка във формата на куфар:

Цветовете, в които ще се потопите са  синьото като знак за свободата, придружено от меки оранжеви акценти. Изборът на цвят се асоциира с първата жена в българската литература, дръзнала да отстоява правото на жената да заявява своята интелигентност, способност да се справя с трудностите, без да губи от женствеността и чара си.

След това се пренасяме в стая номер 102 –  „Пейзаж”  от  Иван Вазов. Прилагам тук, без да коментирам част от Вазовия пейзаж:

 “Предупреждавам всекиго, който под думата разходка разбира място, оживено от пъстрия рой на чинно вървящи назад-напред в модни премени лица от двата пола, които се срещат и разменят учтиви усмивки, светски поклони и безчислени шапкоснимания, че много ще се измами, ако си помисли, че това шосе притежава подобна привлекателност. 

Ако човек изглежда като да е излязъл недовършен из ръцете на създателя, ако толкова пороци, страсти, грозоти, душевни и телесни нищожества го поставят много далеко от висшата точка на съвършенството, то природата е напълно съвършено създание, тя носи гордо печата на всевечния си гений-творец, тя е неговият истински образ и подобие, велика като него, вечна като него, божествена и добра като него.”

 “Пейзаж” Иван Вазов

Неслучайно Вазов написва едно от най-известните си стихотворения „Отечество любезно, как хубаво си ти!”, докато е в Хисаря. Днес можем да видим паметник на поета  заедно с част от текста до известните „Камили”, идеална точка за разходка, ако решите да излезете от уюта на стая номер 102, в която преобладават естествените материали, зеления цвят(природата) и  романтичното розово.

Южната крепостна стена Камилите в Хисаря

Добре дошли в стая номер 103. Тя носи името „Мечта”- стихотворение от Пейо Яворов.

“По кротък лик те имам сестрица на луната,

зора през май нарекох усмивката ти блага,

да помня твоя поглед — аз гледам небесата,

гласа ти за да чувам — запрях си птичка драга…

На розата обикнах мириса ароматен,

че в него има нещо от твоя дъх небесен;

пленява ме зефирът — и как е той приятен,

как сладичко ми шепне за тебе мит чудесен.

А питам ли къде си, сърдечно глас ечи,

но всякога и всичко на питане мълчи.”

В духа  на символизма, стаята е решена в меки пастелни тонове, които създават усещането за уединение, уют и създават настроение за саморефлексия и потъване в мечти.

Пренасяме се в стая номер 104, тя носи името „Очакване” от Дора Габе.

Очакване носи чувството на сигурност, любов и увереността, че нищо лошо не може да ни застигне, докато имаме топлата прегръдка на мама. „Мама се усмихва.Ние бързо лягаме. Тя ни завива и сяда до мене. Нещо хубаво се разлива по цялото ми тяло. Отварям очи, гледам я.Все тая мама, дето всичко може, всичко знае и от нищо не се плаши.”

(“Очакване” от Дора Габе)

В стаята ще намериш  книгата „Някога” от Дора Габе и можеш да прочетеш целия текст, докато се наслаждаваш  на почивката си в спокойната и изпълнена с преливащи тонове стая ”Очакване”.

Стая номер 105 носи заглавието „Българка” от Йордан Йовков. Тук умишлено не показвам снимки, за да има момент на изненада и очакване. Невинаги и не на всяка цена всичко трябва да бъде показвано, което важи за различни ситуации в живота.

Днес  Домът на писателите  създава мост между традицията, литературната класика и бъдещето по един изключително елегантен и ненатрапчив начин. Творчеството има различни измерения, на най-важната задача на изкуството е да служи на човека, защото както казва дядо Вазов:

„Хубостта и поезията се свързват с понятието на живота, те напомнят ярките краски, празника на светлината, шума на кристалната рекичка, покойната сянка на шептящата гора, омайната тишина на лунната нощ. „

Бягството от реалността, което се случва в Дома на писателите по своята същност не е отричане от действителността, а необходимост от обновяване и подхранване с красота и поезия.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да направя престоя Ви на моя сайт възможно най-приятно и полезно, използвам „бисквитки“. Приемам
Send this to a friend