Историята за преобразяването на кафе – градина “Писателите” в Хисаря съм ви разказвала тук. Сега в Дома на писателите, освен да се насладиш на топли напитки, прясна храна и разкошни десерти, можеш да бъдеш част от литературната история на града като отседнеш в реновираните стаи на Писателите.
Днес вече имаш възможността да спиш на мястото, където Дора Габе и Елисавета Багряна са си разменяли пиперливи шегички, докато си почиват. За изкушените от литературата, любители на фините изтънчени детайли и уюта на бягството от реалността, ето и петте стаи, които символично са наречени на произведения от бележити български писатели.
Открехвам ви вратата първо към стая номер 101, където стои табелата „Мъдрост” от Елисавета Багряна, точно там е и портретът на поетесата, нарисуван от дете.
По закона на синхроничността една строфа от стихотворението „Мъдрост” на вечната и святата се мъдри в моята книжка за приятели, която получиха гостите на сватбата ми преди цели четири години. Последната страничка от малката книжка във формата на куфар:
Цветовете, в които ще се потопите са синьото като знак за свободата, придружено от меки оранжеви акценти. Изборът на цвят се асоциира с първата жена в българската литература, дръзнала да отстоява правото на жената да заявява своята интелигентност, способност да се справя с трудностите, без да губи от женствеността и чара си.
След това се пренасяме в стая номер 102 – „Пейзаж” от Иван Вазов. Прилагам тук, без да коментирам част от Вазовия пейзаж:
“Предупреждавам всекиго, който под думата разходка разбира място, оживено от пъстрия рой на чинно вървящи назад-напред в модни премени лица от двата пола, които се срещат и разменят учтиви усмивки, светски поклони и безчислени шапкоснимания, че много ще се измами, ако си помисли, че това шосе притежава подобна привлекателност.
Ако човек изглежда като да е излязъл недовършен из ръцете на създателя, ако толкова пороци, страсти, грозоти, душевни и телесни нищожества го поставят много далеко от висшата точка на съвършенството, то природата е напълно съвършено създание, тя носи гордо печата на всевечния си гений-творец, тя е неговият истински образ и подобие, велика като него, вечна като него, божествена и добра като него.”
“Пейзаж” Иван Вазов
Неслучайно Вазов написва едно от най-известните си стихотворения „Отечество любезно, как хубаво си ти!”, докато е в Хисаря. Днес можем да видим паметник на поета заедно с част от текста до известните „Камили”, идеална точка за разходка, ако решите да излезете от уюта на стая номер 102, в която преобладават естествените материали, зеления цвят(природата) и романтичното розово.
Добре дошли в стая номер 103. Тя носи името „Мечта”- стихотворение от Пейо Яворов.
“По кротък лик те имам сестрица на луната,
зора през май нарекох усмивката ти блага,
да помня твоя поглед — аз гледам небесата,
гласа ти за да чувам — запрях си птичка драга…
На розата обикнах мириса ароматен,
че в него има нещо от твоя дъх небесен;
пленява ме зефирът — и как е той приятен,
как сладичко ми шепне за тебе мит чудесен.
А питам ли къде си, сърдечно глас ечи,
но всякога и всичко на питане мълчи.”
В духа на символизма, стаята е решена в меки пастелни тонове, които създават усещането за уединение, уют и създават настроение за саморефлексия и потъване в мечти.
Пренасяме се в стая номер 104, тя носи името „Очакване” от Дора Габе.
Очакване носи чувството на сигурност, любов и увереността, че нищо лошо не може да ни застигне, докато имаме топлата прегръдка на мама. „Мама се усмихва.Ние бързо лягаме. Тя ни завива и сяда до мене. Нещо хубаво се разлива по цялото ми тяло. Отварям очи, гледам я.Все тая мама, дето всичко може, всичко знае и от нищо не се плаши.”
(“Очакване” от Дора Габе)
В стаята ще намериш книгата „Някога” от Дора Габе и можеш да прочетеш целия текст, докато се наслаждаваш на почивката си в спокойната и изпълнена с преливащи тонове стая ”Очакване”.
Стая номер 105 носи заглавието „Българка” от Йордан Йовков. Тук умишлено не показвам снимки, за да има момент на изненада и очакване. Невинаги и не на всяка цена всичко трябва да бъде показвано, което важи за различни ситуации в живота.
Днес Домът на писателите създава мост между традицията, литературната класика и бъдещето по един изключително елегантен и ненатрапчив начин. Творчеството има различни измерения, на най-важната задача на изкуството е да служи на човека, защото както казва дядо Вазов:
„Хубостта и поезията се свързват с понятието на живота, те напомнят ярките краски, празника на светлината, шума на кристалната рекичка, покойната сянка на шептящата гора, омайната тишина на лунната нощ. „
Бягството от реалността, което се случва в Дома на писателите по своята същност не е отричане от действителността, а необходимост от обновяване и подхранване с красота и поезия.
Остави коментар