Мостът за село Лисиците – да минеш или не?

Бях чувала за село Лисиците в Родопите и естествено много се впечатлих първо от името му (лисицата ми е любим образ) и второ от възможността или невъзможността да се стигне до него.Селото се намира на единия бряг на язовир Студен кладенец като единствената му връзка със света е един 260-метров мост.За да се стигне до моста първо трябва да стигнеш село Широко поле и след това по черен път, до където е възможно с кола, следва пътека през гората.По пътя срещнахме интересни последователи на село Лисиците и чудесни гледки!

Пътник за село Лисиците
По черния път след с.Широко поле
Малко къпини за из път

 Следва преминаване на жп линия и гара.

Гарата
Жп линията

Гледката към язовир Студен кладенец е спираща дъха.

Язовир"Студен кладенец" и щъркел прелитащ над него

Ето го и МОСТЪТ!

Срещнахме една жена, която си почиваше и тя ни разказа, че се прибирала в града и всяка седмица минава през моста, за да стигне до Лисиците. “А има ли лисици в село Лисиците?” Отговорът е еднозначен:”Не!”. Е, и да имаше пак нямаше да мина по моста.Изпитвам ужас от клатещи се съоръжения над вода. Имах колебания дали да тръгна, но те много бързо ми минаха след като направих няколко крачки и усетих, че мостът се движи.Имаше и други хора, които преминаха, дори с деца, но като се познавам, знам, че е по-разумно да не си правя експерименти.

Замислих се над това дали се отдавам на страха си или е въпрос на смелост да го победя. Нито едното, нито другото, просто не всичко е на всяка цена. Някой ден- може би ще почна да минавам по мостове, но дотогава ще продължавам да се запъвам като “магаре на мост”.

Магаре на мост за село Лисиците
Изглед към язовир Студен кладенец- тук вече съм по-смела!

Бях прочела, че жп линията свързва Димитровград с Кърджали и  влакът минава два пъти на ден. Харесва ми влаковата линия като символ на пътуването, на желанието да виждаш нови неща, на движението в живота. Реших, че влакът едва ли ще мине точно по същото време, когато и аз съм там, затова си отворих раницата и най- невъзмутимо извадих от там токчета и пола, които ми се струваха подходящи за снимки на един живописен завой.

 

Взимам си токчетата и тръгвам към други пътища 🙂

One Comment

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да направя престоя Ви на моя сайт възможно най-приятно и полезно, използвам „бисквитки“. Приемам
Send this to a friend