Кафе-градина “Писателите” в Хисаря – отвътре навън

Много обичам да ходя в Хисаря през есента. През ноември се случва една особена цветна магия, която не съм виждала никъде другаде. На метри от читалището и новия цветен надпис “Хисаря” в Дома на писателите открихме новото – старо кафене  “Писателите”. Едно място, което буквално е възкръснало  благодарение на една много очарователна  млада дама. Ще ви разходя в “Писателите” отвътре навън, защото  всички неща в живота се появяват по този начин – първо ги носиш в себе си и ако си достатъчно смел, успяваш да ги осъществиш.

Стълбите, които водят към Писателите

В тази приятна обстановка човек може да се наслади на кафето си в компанията на интересни книги.Тук искам да отбележа, че си поръчах “красиво” кафе, при което Мариана, собственичката, се засмя и наистина се постара кафето да е освен качествено и фотогенично.

"Красивото" кафе
Между кафето и крема 🙂
Вълшебният бадемов крем
76 години история

Един елегантен начин човек да разбере къде всъщност се намира е този – лист- подложка- литературна история. Тук място намира “Хисарска импресия”  на Елисавета Багряна. Не мога да не спомена, че  “Вечната и святата”  ми е любимка, не само защото някога  си взех изпита по Съвременна българска литература благодарение на брилянтно съчинената история  как майка ми ме е кръстила на Елисавета Багряна, но и защото тя създава един различен образ на жената, в който се утвърждава женствеността като свобода и сила. И право.

На същото място четем цитат от Блага Димитрова (друга много любима писателка).Силно вярвам в съвпаденията и в това, че няма нищо случайно и ето че за пореден път получих потвърждение на тези думи. Пристъпвам към кокетната бяла библиотека, вземам две книги, без да виждам нито автора, нито заглавието, нещо като да си теглиш късметче и…

Освен че съм зодия Скорпион, котките са ми слабост и много обичам лисици или по-точно образът на лисицата, която е и част от логото на блога ми.Нищо, нищо случайно няма в този свят!Авторката на стихосбирката, от която е част това стихотворение се казва Текла Алексиева, много интересно ми се стори, че тя е художник и е нарисувала кориците на известната поредица “Галактика”. Космически – скорпионски случайности!

Лисицата чете "Спомен за лисицата"

Ето го и ключът към  възраждането на кафенето на  Писателите – “Вярата прави нещата възможни…не лесни.” Прочитам този надпис, докато си говорим с Мариана, която ни разказва как си е мечтаела да възроди това място, в колко окаян вид е било всичко, таваните били паднали, влагата, мухълът и разрухата се били настанили трайно тук. Една истинска история за преобразяването и  съживяването на забравеното писателско кафене от нежната и силна женска ръка. Усещането ми е за много любов и упоритост, вложени и в най-малкия детайл от събарянето на мазилката до камък (което придава много автентичен вид) до най- малките детайли – стар фотоапарат, любимата ми пищеща машина, а таванът е цяла арт- инсталация от стари плочи, стихотворения и книги. Тук да ” блееш ” в тавана е висококултурно занимание.

Мариана - жената дала нов живот на Кафе-градина "Писателите"
Грамофонна плоча на младата Лили Иванова те гледа от тавана
Още една част от тавана
If you knew Suzi

Още едно съвпадение е грамофонната плоча с надпис “If you knew Suzi” – преди няколко години бях част от сугестопедичен курс по немски език, в който всеки от участниците създаваше измислена история за себе си, избираше си име, професия. Там моето “име” беше Сузи Фукс (Сузи Лисицата), което си го избрах супер произволно и след това разбрах какво означава.

Щрак!
Романтика!
Пийте добро кафе и четете добри книги!
Ръкописът на "Хисарска импресия" от Елисавета Багряна
Дора Габе

В кафе-градина “Писателите” е и портретът  на още една от големите жени на българската литература – Дора Габе. Интересна история за престоя й в домът на писателите в Хисаря открих  в Енциклопедия Българска еротика /том 1/от Радослав Радев. Ето какво четем на страница 129: “Дори на стари години Дора Габе запазила вкуса си към еротичните шеги. По време на пребиваването й в почивната станция на писателите в Хисаря Л.Дилов й подал табуретка за краката – да отпочинат. Тя обаче възкликна с кокетно двусмислие: “Ах, Дилов, аз вече не си вдигам краката!”( Дилов.Л. За мъртвите или нищо, или смешно.С.1997)

“През целия си живот – отбелязва Вътьо Раковски – Дора Габе беше жена в истинския смисъл на думата. На стогодишна възраст почти тя отнесе със себе си онова мило женско кокетство, което й придаваше чар през всичките й години до последния миг- в един друг свят. Аз, който я познавах добре си представям как е изфлиртувала – с европейски финес- дори със Свети Петър, когато й е отключвал рая.”

Във флирта вярвам, така, както вярвам и във виното!

Много невероятно е усещането, че и аз стоя на това място (с твърдото намерение да се връщам отново и отново), където  са почивали, творили, разменяли пиперливи шеги големите жени в българската литература. Всеки от вас може да го почувства, докато се наслаждава на кафе, вино и хубава храна в “Писателите”. Докато пиша предходното изречение осъзнавам, че  всъщност кафенето  не е за всеки, то е само за специални хора, които могат да оценят вложената мисъл и енергия.

Да излезем и навън! Градината на “Писателите”  е много приятно място да се радваш на слънчевите лъчи или да се скриеш от горещините през лятото. 

Посрещането на входа е уникално с думите на дядо Любен Каравелов

Кафе -градина “Писателите”е специално място за ценители.То не е обикновено кафене, в което сядаш да пиеш кафе или да хапнеш нещо, то е цялостно изживяване, наслаждение на детайлите, усещане на духа и енергията на литературата, който витае тук с остатъчен послевкус на магичната жентвеност  и сила. 

2 коментара

  • Много трудно ремонтирахме покрива, но си заслужава, дано не тече.

    Reply
    • Мястото е страхотно!Вярвам,че всичко наред!:)

      Reply

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да направя престоя Ви на моя сайт възможно най-приятно и полезно, използвам „бисквитки“. Приемам
Send this to a friend