Село Косово – мъдрости и лисици

Отдавна се канехме да посетим село Косово, но по една или друга причина този момент се отлагаше до един мрачен юнски ден. Планината е обгърнала селото в прегръдката си, сякаш да го защити от останалия свят и усещането е за невинност и първична красота. 

Толкова първична, че докато се разхождахме срещнахме лисица, която свободно стоеше в двора на едно семейство. Естествено моите рецептори се наостриха до краен предел( не всеки ден срещаш себеподобни толкова отблизо!). Един момент, в който емоцията ми взе връх и без изобщо да се замисля какъв пример давам на детето си и колко опасно и глупаво е да си доближаваш ръката до муцуната на диво животно, се опитах да дам няколко ядки на лисанката. Да знаете, че лисиците не ядат бадеми! Заснехме този момент на клип, който след това стана повод за много коментари в мрежата  от положителни и удивителни(подобни на моята реакция) до осъдителни – че животното не се държи естествено, вероятно е болно от нещо, за да стои толкова близо до хората, че  е трябвало да се обадя на горския…Да си кажа честно за горския не ми е идвало на ум и за миг в цялата еуфория, която изпитах. Чиста радост, детинска, нямаща нищо общо със здравия разум или пък с… горския. Съжалих, че не съм запазила клипчето само за себе си и наистина се почувствах много глупаво и безотговорно. Слагам тук една снимка от този момент само, за да ви кажа: “Не правете това, ако видите такава миролюбива лисица!”

Рисковете са много, но понякога човек под влияние на силната емоция не преценява правилно ситуацията и реагира по най-адекватния начин. За горския – не знам…Бих била по-предпазлива, ако срещна някога пак лисица. А пък тя си беше готина Кума Лиса, семейството, в чийто двор я видяхме се отнасяше с нея като с домашен любимец.

Първият урок от Косово:

Не си подавай доброволно ръката на лисицата и  не всичко, което снимаш трябва да става достояние на целия свят!

Кума Лиса

В един момент от разходката се разделихме с моята група и аз тръгнах да обикалям по улиците на Косово като разглеждах къщите – някои изоставени, други с признаци на живот.

Балконът на Жулиета в Косово
Животът над всичко!
Семейство!
Спокойствие...
Някога, някога топлина, а днес студ...
Превъплащения на топлината

Докато си мислех какви ли хора са живели или живеят тук, Вселената ми изпрати среща с една възрастна дама.

Баба Митра

 Разговорът започна много директно, без предисловия, само след “Добър ден!Как сте?”, преминахме диретно на житейските мъдрости. Идва един момент в живота на човек, когато осъзнава, че няма време за губене и че каквото трябва да се каже или направи няма смисъл да се отлага. Без предисловия и увъртания. Смело.

Ето как започна започна моят втори косовски урок:

Три неща – да не мразиш, да не завиждаш и да не правиш лошо!Нямаш нужда от много – в едно легло лягаш, с една вилица ядеш…не ти трябва да имаш повече!

Всеки си има тегло, ти не можеш да вземеш моето, нито аз твоето. Каквото ти е писано ще теглиш!

След това разговорът тръгна в посока на коронавируса и баба Митра  ми сподели как едно време обичала да слуша какво си говорят възрастните. Веднъж била с баба й и срещнали овчар, който казвал: “Някога хляба от прозорец ще го вземат. Ще носят коприна и ще ядат коприва  (едно време копривата само на прасетата я давахме) Сега как да кажа на новата ми приятелка за моя дебют в приготвянето на копривени кюфтета!

Тези думи с дата 40-те години на миналия век ми прозвучаха толкова пророчески заедно с изпитателния поглед на моята събеседничка, която търсеше моето мълчаливо и категорично съгласие. 

“Знаеш ли всяка вечер гледам звездите, не се виждат вече…Едно време ги разпознавахме: Квачката с пиленцата, Голяма мечка, Зорница… От алчност ще слеят земята с небето!”

Размислите оставям на всеки от вас.

Всъщност до преди да дойдат да ме търсят, защото се забавих,  не знаех името на моята косовска баба, нито тя моето. И дали имаше някакво значение,?!Просто две момичета с 50 години разлика, жадуващи да си дадат и да вземат една от друга – внимание, време и мъдрост. 

Когато погледна снимката ни,  баба Митра каза: “Ами, аз съм по-хубава!”:)

До нови срещи, Косово!

One Comment

  • Прекрасна разходка! Балсам за душата! Хареса ми! Ева сигурно е очарована. Продължавайте в същия дух!

    Reply

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да направя престоя Ви на моя сайт възможно най-приятно и полезно, използвам „бисквитки“. Приемам
Send this to a friend