“Къде е равното?” или как стигнах до Райското пръскало

      Преди 12 години ходихме в едни праисторически бунгала в местността Паниците в Стара планина. Бяхме едни млади и неопитни, тръгнахме по пътя за хижа Рай, но по стечение на обстоятелствата достигнахме само до табелата Национален парк „Централен Балкан” и се върнахме. И така 12 години оттогава, много вода изтече, много неща ни се случиха и все си казвахме, че ще отидем до хижа Рай- тази година, другото лято …И ето че дойде моментът! Силно вярвам, че не бяхме дорасли за този преход до “Денят”  29 юни 2019 година. Също много вярвам в  силата на числото 9.

        Всичко е  уговорено, ще тръгнем с група и планински водач. Срещата е в 10.50 в местността Паниците. Уж тръгнахме навреме (в което съм твърдо убедена и до ден днешен!), обаче попаднахме в зверско задръстване. Започват едни обиколни пътища из села и паланки, гледане на карти, напрежението се покачва главоломно. Закъсняваме!Естествено, аз съм виновна(ама как нали трябва да избера поне 2 чифта обеци за прехода през планината). Лошото е, че времето е променливо, да не кажа откровено облачно  и има голяма вероятност да завали. С около половин час закъснение се срещаме с водачката Диана, извиняваме се сто пъти, но тя няма време да ни слуша, защото групата вече е тръгнала и ни юрва по една стръмна пътека. Хукваме нагоре -аз, тениската ми на токчета и обеците – балеринки – леко потреперващи  в скрит ужас!

Среща с колежките
Овчички по пътя

     Достигнахме групата и Диана ни увери, че това било стръмното още малко и ще  е само равно! Какво беше това равно, аз не мога да дишам, ушите ми заглъхват, усещам как под токчетата ми се стичат мокри вади.

      Навлизаме в резерват „Джендема”, пътят за Рая минава през Ада.

      “Къде е това равно?” – крещи душата ми. Междувременно достигаме до невероятно място Параджишка поляна – усещането е, че стоиш на ръба на пропаст…Спираме да почиваме, вече се вижда  водопада Райското пръскало – ей го, ей – отсреща!

    Вярно е, че имаше един равнинен момент, после хайде в Рогачевата гора, водачката ни обяснява, че до тук свършва пътя, по който може да се стигне с джип, оттам нататък всички провизии се пренасят с кончета, затова и храната в хижата  е по-скъпа. Обхваща ме едно чувство на несигурност, мисля си как отивам на място извън цивилизацията и се чудя какво се прави, ако възникнат спешни случаи, например.

 Последвайте Womanlike във Facebook

Равното
До Рая 1.55 ч.

   Много дълго време вървим, но положителното е, че е сянка и не вали.След като преминахме реката Голяма бъзовица, водачката ни успокоява, че има само един час до хижа Рай.

Навлизаме в гората, след малко стигаме до Мечата чешма. Разговорите за мечки и мечета навлизат все повече.

река Голяма Бъзовица

     Какъв беше този един час, вероятно времето до рая се измерва по различен начин. Става все по-светло, последна стръмнина и излизаме от гората.Топло ми е, цялата съм мокра,обаче гледката, която се открива е толкова невероятна, че всичко физическото заминава на заден план. Нищо случайно няма в името на хижата. Райско място е!

Аромат на мащерка и диви карамфили

След почивка и снимки, отиваме в хижата, следва интересната част –къде ще спим – на наровете или в легла? Чакай да видим сега какво е това чудо нар? В една огромна стая от край до край са наредени легла едно до друго под скосеното на покрива, тоест – това е едно голямо „легло” за около 20 човека.

Другият вариант са легла на 2 етажа със съмнителни пружини. Избираме наровете, защото ни се струват по-надеждни и стабилни.”Стаята”всъщност е за 30 плюс човека. В коридора един младеж около 40-те коментира, че в казармата е спал на по-хубави легла, друг пък се шегува какво би могло да се случи, като всички са си заедно. Е, само интересни неща предполагам!Мечти!

Едно е сигурно - чаршафите са снежнобели!
Абсолютната класика- одеала с еделвайс !Вероятно са по-възрастни от мен.Респект!
По пътеката на "тайното" място

      Банята и тоалетната са навън пред хижата. Но най-желаното място е „ресторантът” – столова – ухае много много приятно, всичко е простичко и вкусно- боб, гъбена супа, салатка и хляб!Исках аз, много исках да снимам купичките алпака, обаче пуста лакомия…не можах да увековеча тоя момент.

       След като доволно си хапнахме, намерихме сили да отидем до параклиса в двора на  хижата. Беше божествено, магично преживяване.

  Лягаме си. Краката ме болят зверски, косата ми е все още мокра, адски студено ми е, но съм в хижа Рай. Успях!Затварям очи, чува се шума на силния вятър навън, даже го усещам, все пак сме под покрива. Събуждам се по някое време, трябва да ходя до тоалетна, а тя е отвън…Пълна романтика, разбираш ли?!Колко съм благодарна на този физически повик, никога не бях виждала звездите от толкова близо, имах чувството, че ако протегна ръка ще ги докосна. Да, в Рая съм!

    На сутринта станахме, отвън имаше чешма със супер ледена вода, но аз съм решила, че ще съм по-хитра (лисица в хижа )и ще си измия зъбите в банята. С ехидна усмивка подминавам миещите се на ледената вода.Отивам в банята и изненада!Има два душа – но само душове без чешма под него. Е, какво пък заедно със зъбите си измих и краката, но пък с топла вода!

Чешмата с леденостудена вода и орелът, който я пази
Банята....е само за душ!

Следва чай и кафе с изглед към Райското пръскало. Притихвам в себе си и се наслаждавам.

Ароматен планински чай и райска гледка

    Независимо, че го виждаме добре, решаваме да отидем до самия водопад. Тръгваме по пътеката, която е почти отвесна на места, почиваме често и стигаме до целта. Усещам благотворната сила на водата, пръските ме докосват, всичко е толкова чисто и естествено. Без да искам започвам да плача от облекчение, от възхищение, от радост, че съм жива,че успях да се кача на това райско място. Пръските се сливат със сълзите ми и хем ми е радостно, хем не мога да се спра. Водачката ни обяснява, че пръските са заредени с отрицателни йони, които вземат всичко негативно и ако си стигнал до там трябва да си пожелаеш нещо съкровено, което искаш да ти се случи. Пожелах си с цялото си сърце, представих си как  всичко негативно си отива от мен  и се зареждам с много положителни йони. Без ток не става нищо в тоя живот, ей!

По стръмната пътека за Райското пръскало
Презареждане
Чисто нова!

Много съм впечатлена от табелата на изхода на хижа Рай  Паниците – 3 часа, тоест искат да кажат, че ще  слезем по-бързо, отколкото се качихме.

    Е, да, ама не!Няма край тоя път, естествено съм последна, пръстите на краката ме болят, реве ми се…Задминават ни кончетата –пет в редица- доставчиците на всичко до хижата, изглеждат ми хубави, спокойни и уверени, но ми е жал за тях все пак.

      Става ми все по-трудно, една жена от групата ми предлага да използвам нейните щеки, показва ми къде да стъпвам, за да ми е по-лесно, толкова е мила, излъчва такова спокойствие и ми дава чувство за сигурност извън всякакви планински аксесоари. Благодаря ти, Даниела!

     Чувствам се като малко дете, Диана ми предлага шоколад, аз не искам нейния шоколад, а искам да запазя завинаги чувството, което изпитах, когато я гледах как се наслаждава на силивряците- рядко срещани планински цветя. Благодарна съм, че срещнах тези жени и те без да осъзнават станаха част от моето пътуване към Рая и към себе си.

Кончетата
На ръба на силите

      Спираме се отново на поляната,на която почивахме предишния ден, показват ми къде съм била, не вярвам. Е, този път надскочих себе си, понякога човек не вярва каква сила има в него- психическа и физическа, а трябва!Вярвайте в себе си!Ще стигнете до Рая!

Изглед от Райското пръскало

2 коментара

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да направя престоя Ви на моя сайт възможно най-приятно и полезно, използвам „бисквитки“. Приемам
Send this to a friend