Какво се вижда от връх Виденица?

        Информацията за връх Виденица е предоставена от адвокат Славчо Първанов и д-р Р. Хаджиев. 

Започвайки по часовниковата стрелка надясно от западната част на върха(високите камъни със знамето)на юг в Родопа в близост се вижда висок масив, от който се открояват два върха –вляво на заден план граничния вр. Вишката (Картала) 1808 м, и вдясно – Каинчал 1815 м (с антените, изцяло в Гърция). Веднага вдясно и много по-ниско от тях се вижда планината Кушница(с гръцкото название Пангей, описана в гръцката митология и известна някога със златните си рудници) с най-висок връх Кутра, 1956 м. В левия край на планината се вижда връх с голяма кула и антени. Зад Кушница е Орфанския залив и Халкидики, като тази невисока планина заедно с високия Боздаг пречи те да се видят. Отблясъците от Егейско море правят тази планина в следобедните часове златиста.Веднага вдясно от Кушница е гребеновидния масив на Драмския дял на планинатаБоздаг(Фалакро) с най-висок връх Пророк Илия, 2232 м. Боздаг продължава на запад с по-ниския му дял с вр. Щудера, 1768 м. Почти слято и по-далеч следва масива на варовитата и гола планина Змийница(Меникио) с най-висок връх Варовитик, 1963 м, а вдясно от нея е масива на гористата планина Шарлия(Врондос) с връхПророкИлия /1849 м/. Следва високия масивна граничната планина Славянка(Алиботуш) с Гоцев връх, 2212 м. Тя е с характерен трапецовиден профил и е по-висока от предишните две. Вдясно от нея в дълбочина едвам се вижда Беласица с най-висок връх Радомир, 2029 м., на около 97 км. оттук. Понижението, през което се вижда Беласица е Парилската седловина, връзката между Славянка и Пирин. На този план следва Южен Пирин с връх Свещник, 1973 м. Следващото понижение е седловината Попови ливади. Рязкото издигане вдясно е от няколко върха, най-висок от които е Ореляк, 2099 м, с телевизионната кула.Вдясно в далечината се издига високия бял масивна Северен Пирин, по-бледо видими. Първата поредица варовикови върхове е с връх Каменица, 2822 м, втората – с връх Полежан, 2850 м. Следва поредицата с вр. Вихрен, 2914 м., на 76 км. от тук, Кутело, 2908 м. и Бански суходол, 2884 м.. В тази посока на по-близък план в Родопа се вижда дългия масив на Дъбрашкия дял, в края с връх Беслет, 1938 м.. Вдясно след котловината на река Доспат следва Велийшко-Виденишкия дял, започващ със съвсем близкия до нас масивен връх Даа, 1652 м, а далеч назад е най-високия в дела връх Сребрен, 1900 м. Зад този дял в дъното макар и бледа се вижда планината Рила с централно разположените масиви на върховете Парангалица(Равник) 2420 м, Голям мечивръх, 2618 м. и Мусала, 2925 м. – острия и най-висок връх, на 86км. оттук. Вдясно от него следват поредица от върхове, завършващи с близкия до вр. Белмекен Равнивръх, 2637 м. Панорамата продължава с върхове в Баташкия дял на Родопа. След Сребрен идва високия тъмен масив на върховете Малка Сютка, 2078 м. и Голяма Сютка, 2186 м. След понижението, през което преминава пътя за Батак – Баташки проход, вдясно следва куполообразния връх Картела(Орловец), 1868 м. с оголена най-висока част, на която личат съоръжения. Панорамата на тази площадка се завършва с високия горист връх Баташки снежник, 2082 м.  За следващите върхове трябва да се преместите на площадката в източната част на върха. От там след Баташки снежник идва поредица от върхове, сред които: Карлъка, 1950 м. – първият по-издигащ се в дъното, Къзбунар(Моминкладенец), 1924 м. – двойният връх. Следва връхната част на по-далечния куполообразен Санджак, 1879 м..Точно вдясно до него върхът с виждаща се триъгълна скална част е Шанкая, 1741 м., а пред него и сливащ се с Шанкая е Бостанджитепе, 1635 м – с обезлесена като поляна лява част. Следващото по-извисяващо се като зъб връхче е с кота 1697 м, а непосредствено до него е по-дебелият куполен връх на Орозтепе, 1672 м. След рязко понижение на по-преден план се откроява връх Исинчал, 1560 м. – този с горската просека. Зад него е Горско стопанствоЛесичово.  Следват два извисяващи се остри върха, първият е далечният Света Неделя, 1578 м. доРавногор, а втория – Чалтепе, 1582 м., южно от с. Фотиново. До тях в дъното едва се вижда масива на Равногорския дял с връх Планината, 1433 м. Вдясно на по-близък план следва поредица от върхове, от които се открояват два един до друг – левия, приличащ нашапка – Саксанджамия, 1531 м. и десния–Мезгяха, 1530 м. Зад тези върхове(и над тях)при добра видимост синеят най-високите върхове насредна Стара планина – Левски(Амбарица), 2166 м, Голям Купен, 2169 м., Жълтец, 2269 м., и Ботев, 2376 м, на 135 км. от тук!Върховете се забелязват добре с бинокъл, а при добра видимост и с невъоръжено око, ако за ориентир на посоката ви служи намиращата се в ниското под вас телевизионна кула на село Чала. Вижда се дори и масивът Триглав с връх ГолямКадемлия, 2275 м. Пред тях се разстила масива на Девинска планина, започващ с няколко връхчета над 1400 м. до ловна вила Козирог и преминаващ вдясно в по-висок масив с няколко върха над 1600 м, като средния от тях е Хамамбунар,1686 м., най-високия в този дял. Вдясно от тях е долината на река Въча, а отсреща на рида Чернатица са издигнатите скалисти върхове Голица, 1923 м. и Модър, 1992 м. Следват най-високия в дела вр. Голям Персенк, 2091 м. с алпийски ливади в подножието му, Айдарскикамък, 1950 м., близките един до друг Българския пост, 1917 м. и Ченгенекьошк, 1923 м., и Карабалкан(Чернатица), 1958 м., с който видимостта към този дял Чернатица свършва. Междувременно пред последните върхове в ниското се вижда пирамидата на връх Ушите до Ягодина с пилона на известното Орлово око отпред вдясно и три антени на него. На хоризонта вдясно от него с гориста частна надморска височина около 1800 м. започва дела Мурсалица. Най-високата му част в началото е почти хоризонтална и тревиста и с малко се издига над стоящия пред нея горист дял, намиращ се между Мугленска и Триградска реки. Вдясно по билото леко се извисяват няколко гористи върхове, сред които е Чаевачука, 1922 м. Вдясно от него е проходът между Мугла и Гела, а преди него се вижда просеката на електропровод. Следва рязко повишение и стигаме до най-извисяващия се вр. Широколъшки снежник(Карлък), 2188 м. с безкрайни алпийски ливади на преден план. Веднага вдясно, там където боровете от източната площадка се опитват да го скрият, е първенеца на Родопа -връх Голям Перелик, 2191 м. – гористият и дълъг връх с едва виждащи се няколко жълти кубета на съоръжения. Върхът постепенно се спуска надясно към долината на река Голяма, десен приток на Мугленска река, като стига подножието на връх Калъчборун, 1972 м. – първият по-остър на хоризонта. Следващата долина е на река Малка, която се влива в Голяма в началото на с. Мугла. Тази река тече към два куполообразни върха – левият е вр. Мусаята, 2033 м., а вторият – Карталка, 1975 м. Между тях е проходът Новак, един от най-високите в България – 1810 м. Веднага вдясно е по-разлятият тъмен купол на вр. Курубурун, 1910 м. След тази красива поредица от живописни върхове следва по-разлятият връх Делибоска, по-известен на картите като Средниявръх,1950 м. – на 18,850 км. оттук – граничен с Гърция. Ще го познаете по това, че по средата му право към нас се спуска граничната просека. След този връх вдясно следва почти равна поредица от върхове с височина от около 1800 м., по които минава границата. Тя завършва с Турсунски връх, около 1760 м., близо до триградското село Кестен. След него граничната планинска верига е по-ниска и не се вижда, а в Гърция се виждат няколко по-светли върхове и един рид, които също са част от Родопа. До тук видяхме върхове в 10 планини. Но ако се върнете на западната площадка и времето е ясно, в ниското преди връх Вишката, над далечен рид с широколистна гора изниква синьо-сив връх с остър „кътник“ в левия му край. Този мраморен връх е от планинана остров Тасос и вероятно е Ипсарион, 1206 м., намиращ се на около 110 км. оттук.

И така от този родопски връх ви се отдаде възможност да видите още 10 планини – 5 в България –Славянка, Беласица, Пирин, Рила, Стара планина, и 5 в Гърция – Кушница (Пангей), Боздаг, Змийница, Шарлия, и Ипсарион на Тасос.

Забележителности в района на връх Виденица:

Вековно дърво – смърч, на 200 м. североизточно от върха, над 150 г., обиколка – 5 м.

Лековития камък – провирало – на 100 м ю.и.отвърха, маркирано с червени ленти

Вилата на Явор Гадженаков – на 300 м западно от върха, дървена, върху голям камък.

Чешмата Саферова вода – на 500 м южно от върха, лекува очни заболявания.

Камъкът „Сърцето на Орфей“– на 300 м югозападно от върха, надпътя, отбелязан.

Каменна фигура „Манатарката“ –на 20 м с.и. от върха, до пътеката за беседката.                            Ловното чакало, дървено, високо 5 м., на поляна на 400 м зап.от върха към с. Змейца.

Села, които се виждат от връх Виденица и разстояния до тях:

На северозапад – с. Змейца, центърът му е на 4,5 км., на север – Чала(ц.) 3 км. и Борино(ц.) – 8,5 км., и на североизток – Ягодина(ц.) 6,6 км. Други близки села: на югзапад– Чавдар 5,9 км, на запад – Късак 6,5 км, на изток – Триград 8,3 км. и на югоизток – Буйново 6,1 км                         

Най-близко разстояние до Бяло море (залива на Кавала) – 74,820км. Най-близко разстояние до Тракийската равнина (Кричим) – 50,560 км

Данните за забележителностите са от доктор Р. Хаджиев от Змейца, а за върховете и разстоянията – от адвокат Славчо Първанов от Пловдив.

Последна актуализация: 15 август 2020 г.

За допълнителна информация и водене по маршрути – 0897 987 515, д-р Р. Хаджиев

One Comment

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да направя престоя Ви на моя сайт възможно най-приятно и полезно, използвам „бисквитки“. Приемам
Send this to a friend